Трети март е – Ден на българското Освобождение от турско робство.
Горд съм, радостен, трепка ми под лъжичката, иде ми да хвръкна. И ме е срам, гузно ми е, мъчно ми е да гледам и слушам.
Видях как хиляди хора са тръгнали към Шипка. Спали са в колите си още от снощи. Качват се с колелета, вървят пеша. Сигурно защото искат да извикат нещо отгоре, от Върха.
Студено е, духа вятър – на Трети март на Шипка винаги е студено. Студено е и духа вятър, но е ясно и по някое време ще изгрее слънце. И даже вятърът ще бъде слънчев.
Много имаме какво да извикаме на този Трети март от Шипка.
Трябва да извикаме нашата Свобода. Да я извикаме и като насъбрала се в гърдите ни радост и тревога, като благодарност и да я извикаме като майка, която да ни излекува и приласкае.
Много я плюхме през тия години Русия, какво ли не измислихме срещу нея – че ни освободила, ама не ни е освободила, а ни поробила, че ни тъпкала с ботушите си, че после – във вид на Съветски съюз, ни окупирала и мачкала.
Обаче днес България отива към Върха, отива към Шипка и няма кой да я спре. А нали знаете, че шипките по храстите са като мънички сърца – светят, когато са заедно.
Представете си я за секунди тая наша майчица България, която чака в тъмното от вечерта, за да посрещне слънцето на Трети март горе, на Върха.
И си представете оная величава и трагична епопея, в която са се слели в едно души и сърца, „камъни и дърве“ и в която като глас от небето звучат стиховете на Вазов:
България цяла сега нази гледа:
този връх висок е, тя ще ни съзре.
Ако би бегали – да мрем по-добре.
Не слушайте какво ще ви говорят днес объзбългарените русофоби. Не слушайте продажните официални историци – никого не слушайте. Слушайте сърцата си и мислете, че България днес отива на връх Шипка.
Прадядо ми Йото, който живя до 103 години, ми е разказвал, че помни как е бягал от турците по време на Руско-турската война. Разказваше ми, че е бил седем-осем годишен и че са го носели, облечен само в една бяла ризка.
Тая бяла момчешка ризка после бавно и мъчително пораства, уголемява се и от момчешка ризка става бяло, зелено и червено парче свещен плат на българското знаме.
На Трети март си поплачете, ядосайте се и се гневете, но и се гордейте с това, че България днес върви към Шипка. И спиране няма.
Честит Трети март, българи със сърца, които помнят!
Поклон пред българите, загинали за свободата ни!
Поклон пред Дядо Иван и Русия!
Поклон пред останалите народи, участвали в освобождението на България!
Честит Трети март – Национален празник на България!