И да иска да го нареди така човек – не може. Само Господ може. Господ и Христо Ботев.
По стар стил Ботев се е родил на Коледа, а по нов стил – на Богоявление. И това ако не е знамение…
Да се казваш Христо, два пъти да си се родил – веднъж на Коледа и веднъж – на Богоявление, да пишеш като Бог и да загинеш като юнак навръх планината, може да се случи само на Ботев.
Знам наизуст десетте му гениални стихотворения. Не ги знам наизуст, а са част от кръвта и духа ми. Изглеждат ми толкова естествени, че докато си ги спомням, дишам най-чистите небеса на света – небесата на Свободния дух.
Не искам да мисля доколко Ботев е разбирал от поезия, доколко е разбирал от революция, от народ и време, но че е разбирал от Безсмъртие, е ясно като бял ден.
Ботев не е разбирал от поезия – разбирал е от съвършенството на простите думи, които възвисяват, които правят убитият юнак да оживее и самодивите да му станат сестри.
Ботев не е разбирал от революция, разбирал е от Смърт.
Не е разбирал и от народ – разбирал е от Любов към народа. От смъртоносна любов към народа.
На Богоявление Бог се явява във вид на гълъб.
А Ботев се явява като Слово, явява се с гласа на мъката, на бунта и на живота . И на гарвана, който…
Наша позната днес написа: „Докато съм учител, децата ми ще учат песните му. Наизуст. Докато съм жива, ще ми е най-високата мяра за чест.“
Това е положението. Така трябва да бъде.
Какво по-голямо Богоявление на Словото от този луд, красив, мразен, самоубийствен и неповторим Христо Ботев?