• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Copy of Публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Copy of Публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

АЗ СЪ КРИА, АМА…

Аз съ криа, ама никой мъ не дири.

Повтарям го правоговорно – аз се крия, ама никой не ме търси.

Дзен притчите ряпа да ядат. По едно време много се бях впечатлил от дзен философията и може би защото трийсет години даскалувах в софийско училище, историите за ученик и учител много ме привличаха. Случвало се е и да подарявам книга с дзен притчи за спомен и поука. Най-важното в дзен философията е да получиш просветление. Ето ти го просветлението – аз съ крия, ама никой мъ не дири. За да не е много тежко и претенциозно, нека просветлението го заменим с палене на лампа. Светва ти пред очите, като палнеш лампата.Това е нашата философия. Мислиш си, че изчезваш, а никой отникъде не те търси.

Това с криенето и търсенето ми го каза тази сутрин един селски чешит в магазина. Отчаяние ли е, спасение ли е, не знам.

Скриеш се от любовта си, а тя не само че не те търси, ами се оказва, че я няма. А когато се появи, Шекспир написва „Ромео и Жулиета“. Скриеш се от греховете си, ама никой не те търси. И Дяволът не те търси за греховете, и кварталният от МВР, и съдията във Висшия съд.

Скриеш се от рода си, а никой не те търси. Родът ти е изчезнал, преселил се е – на баира, а оттам – на небето.

Скриеш се от годините си, какво ли не правиш, за да се преобразиш, а на годините им е все тая и не искат и да те погледнат.

Сега се сещам за една дзен притча, която наистина ме порази някога.

Дзен учител решил да си намери приемник. Отишъл в кухнята, напълнил наполовина една паница с вода, сложил я на пода и задал на учениците си следния въпрос: „Паницата наполовина пълна ли е, или наполовина празна“.

Най-старият от учениците казал, че е наполовина пълна. Не ставаш, отговорил учителят.

Следващият от учениците казал, че паницата е наполовина празна. Не бил избран и той.

Тогава готвачът, който въобще не бил сред най-близките ученици, се приближил, ритнал паницата и я разлял.

–Ти си! – казал учителят и му връчил тоягата си.

Човек отде да знае наполовина пълна ли е, или е наполовина празна паницата?

И отде да знае човек, като се е скрил, дали някой въобще го търси?

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG