От години повтарям и пиша, че всичко друго в България е вятър и мъгла пред етническия проблем. Всичко в България поскъпва, само българската кръв остава евтина. Освен ако въпросът да я има ли България във вида, в който я помним, и с населението, което я обитава от 1400 години, не е вятър и мъгла.
Бунтовете на българи срещу циганите в Габрово и опитът в средствата за масова информация това да бъде заметено като прах под килима, не е нещо необичайно и изненадващо. Тия български бунтове срещу циганите вече се превърнаха в ежедневие. Проблемът не е, че българите мразят циганите – проблемът е, че вече българският етнос пречи на циганския. Мотаем им се в краката и това ги влудява.
Цяла Северна България е друг свят, за който умниците и папийонките от София хабер си нямат. За тях българските етнически страдания са страдания с локален характер. Няма да си имат хабер още малко. И когато вместо в Габрово и в Лом избухнат подобни „сражения“ в Драгалевци и Бояна, тогава ще се сетят.
Искам да бъда разбран правилно – историята вече не е на наша страна – на страната на българите. Биологията не е на наша страна. И по тази причина нямам никаква идея как може да бъде спрян и коригиран този процес. Знам само, че все повече и повече управляващите заприличват не на щрауси с глави в пясъка, а на щрауси с глави в циганската музика, мерцедеси, каруци и така нататък, и така нататък.
Обвинявайте ме в каквото щете, но съм абсолютно сигурен, че един ден ще си спомните, и ако е останала и пепел около вас, ще си посипвате главите с пепел. Няма статистика за етническия състав. Всички са се научили да разтягат локуми и да гледат да вземат заплати, а не да си помислят може ли все пак да се направи нещо. Хелзинският комитет заслужава да му се счупи главата и да се изпрати да освобождава „други поробени народи“.
Ако тези хора не бъдат ограмотени и цивилизовани, ако не бъдат озаптени в напъните си да крадат и безчинстват, ние просто трябва да се изнесем от България. Ние – които сме останали живи. Имаме десетина години – не повече.
От три години живея на село и всеки ден чувам как от колите на тези нови властелини на земите ни звучи музика, от която се напуква къщата. Виждам как те изкупуват къщи, земи, как притискат малкото останали възрастни българи, как ги лъжат и дерат за елементарна помощ и услуги. И знаете ли какво – вече не ме е яд на циганите. Яд ме е на нас, че се оказахме импотентни и духовно, и физически.
Приказките за расизъм са едно, реалността – друго. Расизмът в България е срещу българите. А най-големият расизъм срещу българите е, че партиите, които ни управляват, не мислят за нас, а мислят за екзотични острови и частни самолети.
Няма да ни се размине без граждански трусове (мислех да напиша „война“, ама се уплаших), ако продължава така. И ако точно това правителство сега – сега, веднага – не стегне юздите на всеки, който си мисли, че неговият бял кон е единственият бял кон на света.
P.S. Преди около година някъде в полунощ излязох да направя забележка на мегдана на селото – на вилнеещи и разцепили въздуха с музика от колите си „нови българи“. Наобиколиха ме и искаха да ме разкъсат като кучета. А един се приближи и ми прошепна в ухото: “На мене баща ми е и полицай, и прокурор.“ По-нататък – не ми се пише какво ми каза.
Аз тогава обаче написах на тогавашния вътрешен министър Даниел Митов писмо. Написах му писмо и още чакам отговор. Но за Даниел Митов това е капка в морето – капка в морето на Хаваите може би.
Боже, какъв наивник съм бил – аз, човекът от провинцията, да пиша писмо на Даниел Митов. Че и да чакам да ми отговори и някакви мерки да вземе.
Недейте да ми се сърдите и да мислите, че драматизирам и само ви плаша. Но нашите мерки вече са взети.