В тия дни – преди Двайсет и четвърти май и преди приемане на еврото , се чудя дали да се радвам и гордея, че и ний сме дали нещо на света.
Помислете само колко работи сме дали - писменост, култура и християнство на някои славяни, хубава Яна на турска вяра, суверенитет, граници, понякога и специфични части на тялото си сме давали на света – съответно в източна или в западна посока.
Сега не си даваме лева, а се присъединяваме.
И на Двайсет и четвърти май, обладани от радост и щастие, ще изтръпваме от „Върви, народе възродени“.
Изключително любопитно е да се наблюдава как в тия последни дни и седмици преди Конвергенцията започва едно карнавално прерисуване на образите, как цялата ни история, живот и съдба се извеждат от Запада и се насочват към него. Въпрос на месеци е да се докаже, че хан Аспарух не е преплувал Дунава, а е дошъл, подобно кръстоносците, от запад и че всъщност Борис Първи Покръстител само на ужким се е правел на източноправославен, а всъщност е бил човек на папата и агент на Ватикана. И така нататък…
Оказва се, че историята е глобус, който се върти, и се оказва, че човешката глава също е глобус, който се върти. Историческият глобус с насоченост към силните на деня, а глобусът на човешката глава – към стомаха и джоба. И най-вече – към страха на главата да не се търкулне на земята.
Възрожденска мила български пиеска се наблюдава тия дни.
Шефът на БНБ от вътрешни хора в Брюксел бил разбрал, че ще ни одобрят за еврото, и ни го казва авансово. Щастливи сигнали - като в часовете преди връчването на оскарите - идват по различни пътища и линии, за да ни вдъхнат кураж и да кажат, че там – в Брюксел, ни искат и че с еврото ние най-после ще намерим пристан и щастие.
В тази пиеса кулминацията, развръзката и епилогът съвпадат. Действието се развива с шеметна скорост и падането на завесата ще бъде представено като широк хоризонт. Пада завесата и се отваря хоризонтът.
И се питам – защо след като всичко е ясно, е нужно да се лъжем? Защо е нужно, мили българи европейци, да се лъжем най-безсрамно, че инфлацията е 2,7% и че всички други критерии сме ги покрили? Обяснете ми как мога да вярвам на която и да е българска институция, щом инфлацията за миналата година е 2,7%? И какви са тия европейски институции, които потвърждават тази лъжа? Нима мислят, че им вярваме, и нима те ни вярват?
Много лъжи станаха. Каква Европа може да е тази, с която си играем на сляпа баба и, подобно измамници на пазара, разиграваме оная вечна, тъжна игра „Тука има, тука нема“?
Къде сте, политици, професори, икономисти? Къде сте, бачкатори, селяни и прошляци от градове и паланки, и къде съм аз, за да се правим всички на слепи? Умрелите лисици не останаха ли в приказките?
Днес си купих три-четири книги, хляб и парче месо и дадох осемдесет лева. Извинявайте – деветдесет лева дадох. Всичко, абсолютно всичко е по-скъпо в пъти и поскъпва ежедневно, и ежедневно примката се стяга. И всякакви професори, политолози и сеячи на лъжи ни блъскат по канчетата, а чорбата в канчетата, даже изстинала, е двойно по-скъпа.
Някога бяхме построили развития социализъм, а се оказа, че той бил захарен памук. Сега имаме правова държава, европейски ценности и инфлация 2,7%. Захарен памук с вкус на сажди е това, с вкус на пепел.
Днес – на празника Свети Константин и Елена, сливенският митрополит заклеймил нестинарите, че били езичници, и кара всички свещеници в епархията да не дават икони за играта върху жаравата. Уважаемият сливенски митрополит (дядо Арсений е още младо момче) няма как да не вижда, че нестинарството е наше ежедневие, че ние тичаме като шантави нагоре-надолу през жарта и ще тичаме докато жарта стане пепел или се изпоизгорим отвсякъде.
В легендата за празника Свети Константин и Елена има една история с елен. За да се омилостивят боговете и да бъде всичко наред, от горите идвал елен и хората го принасяли в жертва.
После животът продължавал - с пожертвания елен и с 2,7% инфлация.