Не знам 188 кръгла годишнина ли е и какво изобщо честваме днес? Имаме ли очи и съвест да честваме Левски? Всичко, което е пред очите ни, е обратното на Левски – точно обратното.
Да ме прощават групата член-кореспонденти и академици от БАН, но да направиш две-три брошури за Левски на български и английски, за да бъдат раздавани тия брошури на летището „Васил Левски“, е читалищна работа. Брошурите са читалищна работа и нищо и половина.
Кръстиха летище София „Васил Левски“. Никого не питаха и се направиха на по-големи патриоти, отколкото сме всички ние и отколкото е самият Дякон.
Като толкова обичат Левски, нека да си купят по едно огледало и да се огледат насаме в него. Всичките академици от БАН и тези, които командват България, да се огледат хубавичко в по едно огледало.
Не е ясно какво ще видят в огледалото. Май че изобщо не е за гледане.
Такива мероприятия винаги миришат на мероприятия, миришат на фуклевене и на личен пиар.
Искат да правят паметник на Левски пред летище София. Направете един голям плет пред летище София – като оня в Къкрина, на който се е закачил Апостола при залавянето му, и това ще е най-хубавият паметник на Левски. Паметник плет, паметник ограда. Ограда, която не може да се прескочи, а може само да се прелети. И да се отлети от България.
Работата на историците от БАН е да не изкривяват историята, да не се правят на три и половина пред издевателствата с българската история, да не пишат по учебници, че в България не е имало турско робство, да не плюят от сутрин до вечер социализма – това им е работата. И да напишат историята на крадците от днешния ден. Работата им е да бъдат учени и честни историци, а не да издават брошури на български и на английски.
Днес България чества един от най-великите ни хора – Васил Левски. И знаете ли какво му е било великото на този Васил Иванов Кунчев? Великото му е това, че е мислел за България. Грижа го е било за България, яд го е било за България. Не е могъл да се побере в кожата си заради България. Затова той е велик. А не заради това, че е завладял половината свят или че е навил врата на други народи, или че се е правел на Бог сред богатство и пари, или че се е обявявал за император и си е слагал корона на главата.
Величието на Левски е в това, че е обикалял, събирал, пробуждал, наказвал… Велик е бил неговият гняв и неговата любов. Велика е била незарасналата му рана след операцията му на корема, вероятният му диабет е бил велик, тефтерчето му е велико с тия негови сметки на кого колко е дал. И с Чинтуловите и с Ботевите стихове в него.
Къде го изстрелвате тоя Васил Левски по летища и по брошури, не знам. Как си я представяте тая работа, че като прочетеш една брошура и видиш един паметник, и в сърцето ти ще лумне любов към Апостола? Това ли е очаквал от нас Левски – да се дебнем и да мишкуваме, да ни е страх да кажем на черното черно и на бялото бяло, да си стискаме постовете и заплатите и да треперим пред полуграмотни и неграмотни шарлатани.
Преди десетина дни трима от внуците ми, които живеят в Барселона, баща им е испанец, ходиха да видят къде е родена майка им в Ловеч. И като влезли в музея на Васил Левски, средният паднал по стълбището и щял да си счупи главата. Но не му пукаше после и разказваше ту за големия паметник на Левски над Ловеч, ту за това, как е паднал в музея. Но най-много отвсичко в Ловеч му харесали рибите в Осъма, които гледал от Покрития мост.
Тази история става ли за брошура за Левски, как ви се струва?
Колкото повече се напъваме и дуем с името на Апостола, толкова повече приличаме на балони от увеселителни мероприятия.
Не е лесно е да го кажа, но ме е срам пред Левски – срам ме е, че няма какво да покажем на Левски, ако се върне от последната си небесна обиколка.