БОТОКС
Вече съм сигурен – ботоксът е символ на нашия български живот. Не звездите на Европейския съюз и не даже символите на държавността ни, не Мадарският конник или маслодайната българска роза, ботоксът е символ на живота ни.
Като чуя за ботокс, и си представям напомпани женски (а доста често и мъжки) устни, които по-скоро приличат на маймунски задник, отколкото на човешка уста. Не говоря за естествения стремеж на хората да са по-хубави, говоря за извратената жажда да те забележат, да се отличиш, да шокираш по какъвто и да е начин.
Пълен фалшив ботокс е животът ни, защото пълна с ботокс се оказа статистиката ни.
Ботокс се оказаха телевизиите, политиците, партиите.
Ботокс плюс дрога се оказа образованието.
Ботокс и само ботокс се забелязва в изкуството – в киното, в театъра, в поезията.
Ботоксът е символ на невъзможността ни да застанем срещу себе си такива, каквито сме, да се смирим, да се приемем, да осъзнаем, че природата ни иска такива и е определила и нашето време, и нашият външен пейзаж. За „пейзажите на душата“ не ми се говори.
Има едно предаване по немски телевизионен канал, в което става дума за мода. Има някакво жури, някакви жени се явяват и говорят нещо. Сред журито седи неокачествимо чудовище, както би се изразил Алеко, с предполагаем мъжки пол, което явно е велика звезда в Германия – цяло съзвездие е направо. И това чудовище раздава оценки и присъди. Червените му до безумие джуки, които стигат до носа му, са толкова отвратителни, че нито са за гледане, нито са за целуване. Но този Крал на ботокса седи и раздава оценки. Може да е много добър човек и да е голям специалист, може характерът му да е от коприна, а делата му – най-благородни, но физиономията му е потрес и стрес – израз на голяма вътрешна криза и на голямо бягство от себе си.
И нима очаквате от ненормалния ботокс да раздава нормални оценки? Такава „звезда“ може да бъде естетически ментор само в свят, който не е реален, а е напомпан до пръсване и е отвратителен.
Една нашенка, голяма партийна активистка и бивша областна управителка пък така си е опънала кожата по лицето, че сякаш има не лице, а бледожълта ламарина. Гледах я наскоро по телевизията и се чудех човек ли говори, или варосана стена. Едва си отваряше устата горката, но иначе, както винаги, се бореше за щастието на хората.
По-известните и според мен – с по-малко умствен багаж, но с много суета жени умират да се правят на египетската царица Нефертити. Нямат вече никакви бузи, изрязали са ги, стеснили са си лицата, издали са си брадичките и си приличат толкова много, че египетските мумии ряпа да ядат. Лицата им не са лица, а пергели. Но както се казва – нищо ново – още през двайсетте години на миналия век Светослав Минков описа в „Дамата с рентгеновите очи“ прехласването и манията по „новото серийно производство“ на капки за очи, които правят женския поглед блестящ. И рентгенов – като страничен ефект. Как ги е усетил само тия неща Светослав Минков.
И всичко това е, за да ни забележат, с нещичко да ни запомнят, па било то и с идиотизъм.
В долния край на селото ни живее един млад мъж, който всеки ден по три пъти с резачка – ама резачка от тия, дето гърмят като самолети, реже по половин час дърва. Шумът е като от F16, блок 70, комшиите наоколо си слагат главите под възглавниците и си запушват ушите с вълнени чорапи, но човекът реже и реже дърва. И ни реже нервите, спокойствието и живота.
Един път го попитах що не ги нареже наведнъж и да миряса. Да миряса и да си има дърва за поне месец напред.
–Така обръщам внимание, че съм си тука, – каза той, – а и докато вдигам шум, ми е хубаво, олеква ми.
В това е цялата работа – да си слагаме ботокс навсякъде и да режем с резачки.
Спомняте ли си как една бивша външна министърка си беше направила по-големи устни от познанията ѝ по външна политика. Тогава аз даже се зарадвах, защото спря да се показва по телевизията и спря да демонстрира простия факт, че хубостта може да спаси света. В нейния случай, уви, до време.
Истински се забавлявам, но и ме е яд и ме натъжават художествените ботокси, поетическите и най-вече ботоксите, които само маймуните могат да демонстрират най-добре. Знаете я поговорката: „Качила се маймуната на дървото, та ѝ лъснал задникът“.
А иначе, повярвайте ми, почти е без значение дали жената, която е слагала фалшивия ботокс на промоция, е украинка. Да ме прости Господ и да упокои душите на убитите две деца, но е без значение, че майката е украинка. От значение е разкъсващата драма в душите ни, която не ни дава сили да назовем нещата с истинските им имена и да кажем на ботокса ботокс, на войната – война, на пропагандата – пропаганда, на смъртта- смърт и на живота – живот.
Само с преструвки докрая не може.
Няма как да я караме само със суета, преструвки и глупост.