Гледайте го този филм, ама обезателно. Ако искате да живнете, да се събудите, да ви се палне кръвчицата, да ви се допие и доплаче, гледайте филма „Кустурица за Марадона“.
Филмът е документален и го въртят по една-две кабелни телевизии – по едни по-ретро кабелни телевизии.
И Емир Кустурица, и Диего Марадона са шантави гении, но най-шантавото в гениалността им е, че могат да кажат „майната ви“ на тия, които определят правилата и се надяват винаги да управляват света.
Да гледаш как Марадона буквално изяжда и поглъща в себе си футболното поле, как се мята като пантера, как свисти като барут и олово и как после се разпада на хиляди парчета, е знаменито преживяване. Трагичен филм е филмът на Кустурица за Марадона. Само че трагизмът му е качен на Еверест.
Не ми се говори за нашите местни мръвки, които умират да лежат в чиниите на господарите, които подражават, подмазват се, нагаждат се и така правят от таланта си вмирисана консерва.
По едно време във филма Марадона е като хипопотам и като слон – едва си отваря устата от алкохол и дрога, но се разкайва човекът, бърка в душата си и вади оттам и кристални футболни топки, и топки от кал.
И Кустурица е такъв. Отиде и направи филми в Холивуд, спечели пари и слава оттам, но си остана момче от Сараево, от Балканите и от дъното на кръвта си. Да останеш верен на дъното на кръвта си – това показва филмът. И да обичаш да си ръбест камък, да се инатиш, да знаеш, че и в бедността има достойнство, да не искаш да си глист, плужек, плазмодий.
В Аржентина са направили Църква на Марадона. Изразих се неправилно – не са направили, а са създали Църква на Марадона, религия Марадона. Защото футболът в Аржентина е средство да се покажеш кой си в света. И да засветиш, макар и за малко, но да засветиш в небето.
Не знам какви пари точно е спечелил Марадона и какви пари е имал. На нас парите, спечелени от някого, непрекъснато ни се навират в очите и в душите. Кой футболист за колко пари е продаден, кой какви милиони и милиарди има.
А Марадона искаше да умре за Фидел Кастро и за Че Гевара. И си ги беше татуирал – единия - на крака, а другия – на ръката. И това едва ли е станало, защото е кой знае какъв комунист или социалист. А защото иска да може да показва и среден пръст, и кукиш и да казва „майната ви“ на тези, които не го зачитат.
Гледам филма „Кустурица за Марадона“ и не ме сдържа на стола. Мисля си за нашите падения, за моите. Много ме извинете и прощавайте за следващите няколко изречения, но ще ги напиша.
Марадона споделя, че кокаинът, вместо да го успокоява, го е затварял, прихлупвал го е.
По едно време – като учител, бях почнал яко да пия. Случвало ми се е да си пийвам и по време на работата ми в училище – да пия бира през междучасията, а понякога – и водка. Учениците ми, работата ми, напрежението в училище, седенето ми в ъгъла, ако щете, така ме бяха изнервили, че нямаше повече накъде. И като пиех, включително и в училище, осъзнах, че вместо да се успокоявам, ставам все по-тревожен и по-тревожен от това, че изчезвам нанякъде, че ме няма, че бягам нанякъде и че не мога да се спра.
Радвам се, че мога да го напиша това сега, и се радвам, че гледам този филм за Марадона, защото, ако не си признаваме паденията и грешките, няма как да разберем колко е велик Марадона и колко аз не е трябвало да пия точно в училище.
Ако искате да се видите по някакъв начин и без огледало, намерете този филм и го изгледайте. И се надявам да усетите, че каквото и да правите – и като гениален футболист, и като някакъв си писател, и като шофьор на циментовоз, и като продавачка в магазин, и като боклукчия, винаги трябва да се съизмервате с това, което става в света.
Марадона се съизмерваше с Маргарет Тачър, с Буш, със САЩ, със звездите.
Съизмервайте се и вие с това, което можете да видите, че е високо. Високото невинаги е на небето. Може и пред носа да ви е. Само го вижте.
Гордея се, че гледах този филм. Гордея се, че ме разтърси и няма как да не ви го препоръчам. Препоръчвам ви го, както бих ви препоръчал за вечеря качамак с овче сирене и масло или книгите на Емилиян Станев.
Да живее Марадона, да живее Кустурица и да живее възможността ни да се разглеждаме и отвътре и да се осъзнаваме.
Като изгледах филма, се сетих и за автобиографичната книга на Кустурица „Смъртта е непотвърден слух“. Какво заглавие само. На корицата Кустурица се е опулил, малко небръснат е, иначе е с костюм и вместо два пръста е разперил три. А очите му са синьо-зелени и косата му е дълга. Смъртта е непотвърден слух, казва той. Ами ако и за живота се отнася същото?