Калинките не са това, което са...
Калинките са копчета червени.
Пресипнали, на капките с гласа,
тревите разкопчават тихи вени.
Зелена кръв и черни петънца...
Душици и треви изящни.
Калинките приличат на деца,
които от света се плашат.
Иди при тях и тихо говори.
Помилвай ги - ще ти покажат пътя.
Високо горе слънцето гори
като сърце, от дъждове изкъпано.
Калинките не са... Защото са
значения, които ни настигат.
Една калинка ще ти донеса -
целувай я като дълбока книга.