Какво джудже върху снега...
Каква шейна от посребреност.
Наоколо вали мъгла
и се навива на вретено.
Джуджето има очила
и се надява да познае
коя снежинка е с крила
и колко рошав е безкраят.
Шейната не издава звук -
мълчи като във нямо кино.
И сякаш с люспици от лук
кристалчетата мигат синьо.
Ти поплачи, защото в миг
картината се изпарява.
И върху детския език
бодежна капчица остава.