• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ЖЕНА МИ НЕ УМЕЕ ДА ГОТВИ

Жена ми не умее да готви, но иначе готви с любов –

стои маломерна край печката и манджата бърка.

Не съм гладен – сит съм и съм докрая готов

да гледам как се грижи за живота ми тази малка пъстърва.

 

Тази малка пъстърва е на сухо, защото е с мен,

и е в най-дълбокия вир, защото сме двама.

Червена е тенджерата, а тиганът е тъмнозелен

и в тях има стихове, и друго няма.

 

Не съм гладен – сит съм, а жена ми се върти на пета

и сипва ту захар, ту сол върху моите думи.

Каква кухня си имаме само – най-хубава на света,

и колко небесни блюда край нас съществуват.

 

Каква кухня си имаме само и каква река, и Балкан,

и какви пиршества от всевъзможни метафори.

Не съм ял от години и ако още не съм огладнял,

то е, защото жена ми сега пържи картофи.

 

Моята малка пъстърва над тигана с картофи стои,

а тиганът, както казахме, има тъмнозелена кожа.

До него е червената тенджера… И падат мъгли,

и какво става с картофите – да се разбере не може.

 

Но се разбира най-точно и е ясно съвсем,

че жена ми не умее да готви, но умее да ме обича.

Толкова ме обича, че ако трябва, от глад ще умрем

и от любов ще умрем също. И няма да го отричаме.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG