Обаждам ти се, защото искам още да ме обичаш –
има някакво бликване в тази дума, нали?
Да ме обичаш още и още и гласът ти да бликне –любовта по трептенето в гласните струни личи.
Любовта не подбира думи – любовта се обажда и толкова.
И трепери, и лъже, и мяука, и лае дори.
Обаждам ти се, защото са ми толкова и акълът, и болката
и защото любовта по обаждането най-добре си личи.
Обаждам ти се по нормалните часове и по малките, обаждам ти се непрекъснато като количество и брой, обаждам ти се по сто пъти на ден и пак ми е малко
и по сто пъти на нощ ти звъня и не ти давам покой.
Любовта е въртене на вятър и навъртане на телефонни тарифи,
любовта е потъване в битови и в сакрални неща,
любовта е закусване на двама с мармаладени кифлички
върху сатенения чаршаф от луна.
Смесвам всичко – от любов и от бесни предчувствия,
и ти казвам „ела си“ – затова ти звъня,
и ти казвам, че отивам на края на селото да видя бялото куче,
и ти казвам, че от кучешка любов ти звъня.
И ти казвам, че ще вляза в затвора от любов и от дългове
и че всякакви дългове почват да ми тежат.
Обаждам ти се да ти кажа, че земята е кръгла
и любовта също е кръгла, и може би се въртят.