• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ЗА ПЪРВИ ПЪТ

Когато се родих за първи път,

не знаех, че за първи път ще трябва да умирам.

Болят ме костите, годините и ме боли светът,

макар че, честно казано, светът за мен не подозира.

 

Прието е, че Господ е добър,

дори е писано, че милостта му е без край и без предели.

Първото раждане е като първа смърт –

с прекъсвания за любов и за раздели.

 

И не е тъжно, просто е така –

смъртта престава да е там, в далечината.

За първи път съм сам върху пръстта

и ми трепери от вълнение душата.

 

За първи път съм бръмбарче, човек,

за първи път съм капка, цвят, проблясък,

не чувствам нищо и съм станал лек,

и се лекувам, и си съчинявам небесата.

 

Не театралнича, но всичко става прах.

Изтупаш ли прахта от дрехите, и – точка.

Когато се родих за първи път, живях –

умишлено, убийствено, нарочно.

 

Сега за първи път си мисля, че смъртта

държи началото ни за ръка като учителка.

Защо така, госпожо – раждане и смърт – защо така?

Обидих ли Ви? Моля да ме извините…

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG