Да ти скъсат нервите, докато узреят -
затова са тези две дюли – последни.
Човек за две дюлеви женски гърди живее
и умира, ако му приседнат.
Да ти напълнят цялата къща с мирис –
тънък и дълбок, и прохладен.
Човек за две дюлеви женски гърди отива
до върха на дървото. И пада.
Да те огряват и денем, и нощем –
като луна и като слънцето жълто.
Човек за две дюлеви женски гърди при Господ
отива и греховете си гълта.
Да ти напомнят, че кръглите форми
са нещо космично и земно.
Човек за две дюлеви женски гърди се хвърля
в тревата. И там изчезва.
Човек за две дюлеви женски гърди си мисли –
винаги за тях, единствено.
Две дюли, две есенни последни истини,
останали до мен в градината –
сладки и кисели, корави, стипчиви –
две дюли в очите ми болни.
Човек до две дюлеви женски гърди заспива
и се търкулва надолу.