Каквото е имало да се каже за градушката,
Яворов го е казал.
Натежало е небето и ще се счупи,
и душите ни ще премаже.
Гръм и тътен – засега тътенът е далечен,
но приближава.
Яворов е описал мъката на човека,
който повече нищо няма.
Яворов е велик – убийствен и виртуозен,
и това е ясно.
Гръм и трясък.. Градушката е безбожница,
в село токът угасна.
Угасна токът и гръмотевици хъркат
с червени гръкляни.
Падат копия и стрели и над църквата
се завихрят и прах, и пяна.
Почва дъжд, почва лед, почва Яворов –
в своята отчаяна сила.
Почва краят на целия свят…
По небето конете цвилят –
цвилят черни коне и вали, и вали,
и копитата мачкат облаци.
Яворов е описал как сърцето боли,
и как после е мъртвешки спокойно.
Аз не зная защо се залъгвам с това
и къде се бутам в градушката…
Яворов е изплакал всички слова –
трябва само да слушаме.