• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ВСЕКИ ДЕН

Няколко изгубени същества пишем стихотворения всеки ден –

отчаяни алкохолици на думи и наркомани.

За себе си мога да кажа, че съм докрай пристрастен

към рибите, поляните и мъглите в Балкана.

 

За себе си мога да кажа, че въобще не се боря сега

с тази своя родова зависимост от пейзажа –

от пейзажа с ракията сливова, с млякото от коза,

с хляба, домата и сиренето, когато съм гладен.

 

Ще загина за пейзажа на къщата, пълна с народ –

или цялото село, или никой – това е въпросът.

Полудявам понякога, полудявам и сравнявам с въглен и йод

залеза, който срещу мене се носи.

 

Полудявам понякога, полудявам и пия от сутринта –

лекарства, ветрове и любов, и отрови,

пия събития и лъжи, и се губя в прахта,

и посипвам главата си с пепел от слово.

 

И не съм наркоман, и съм най-големият наркоман

заедно с още няколко подобни на мен идиоти –

ако мога, ще си бия във вените целия есенен Балкан,

който лека-полека ми взема живота.

 

Ако мога, ще си бия под кожата всичката бяла мъгла,

ще си бия под кожата и снега, и белия вятър.

Всеки ден пиша стихотворения и ме боли глава,

и ми минава, щом погледна гората.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG