Изправи си главата, мое сиво врабче,
изправи си главата!
Дъжд вали и слънце пече,
а ти гледаш и ровиш в земята.
Ех, трохите – тези малки трохи
са най-важното нещо в живота.
Но се мръква и над тебе трепкат звезди,
и са толкова нависоко.
И се съмва. Една най-голяма троха
свети цялата в злато.
Изправи си главата, моя малка душа,
мое слънчице пернато!
Изправи си главата, мое златно врабче,
погледни ме – да те видя красиво!
Дъжд вали и слънце пече,
идва вятър и ти си отиваш.
И край мене остава едно перце –
аз какво да го правя перцето?
Изправи си главата, мое малко сърце,
мое врабче на небето!