Край селото ни има водопад –
само след дъжд избликва водопадът.
Тогава в белия му и въздушен плат
златисти светлини се появяват.
Какво величество е този водопад –
с корона от дъга върху косите.
И побелява той, и си остава млад,
и всеки дъжд му удължава дните.
Той си е тук и тука ще си е,
ще се изгубва и ще се показва,
сърна ще води своето сърне –
да го окъпе и да му се радва.
Сокол с криле над него ще трепти,
ще идват хора, вълци, самодиви,
ще има суша, после ще вали
и тъмни облаци ще веят тъмни гриви.
И водопадът – моят водопад,
ще скача буен, силен, коронясан,
величествен, изящен и брадат –
единствен водопад тук, на земята.
Единствен водопад, благословен
да бъде чудо и да го обичам
и да се носи и блести пред мен
с вълшебното си тайно електричество.
Край селото ни има водопад –
ето я цялата история небесна.
Козите тръгнаха нагоре и вървят,
и водопадът над козите свети.