• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ВМЕСТО НЕДЕЛНА ИЗПОВЕД

В девет без петнайсет бие камбаната.

Някога биеше по-рано.

Комшийката е изпрала и свети изпраното,

сякаш е хубаво женско коляно.

 

В девет без петнайсет докарват хляба –

нарязан в найлон или целокупен.

Старец до баба, старец до баба –

отиват хляб да си купят.

 

Отиват да си купят салам и ракия

помаци и цигани, и български духове.

В девет без петнайсет камбаната бие

и прането на комшийката свети хубаво.

 

Хубава е смокинята  с тъмни сладки смокини,

хубава е и крушата – без ни една круша,

хубави са джанката, дюлята и градината –

една градина и една суша.

 

Едно село едничко, една история,

една родина – различни образи.

Ако пристъпиш, стъпваш на орех

и пращи орехът, и се чупи.

 

И пращят пръстите, стъпките, времето,

пращи небето и губи сила.

В девет без десет камбаната дреме –

бѝла е вече, каквото е бѝла.

 

В девет без десет е тихо и мирно –

хлябът – в наличност, саламът, ракията,

два-три домата и парче сирене…

И дебело одеяло – да се завия.

 

Тук е така – цялата философия,

цялата работа и цялото чудо.

Трябва ми кофа – здрава цинкова кофа –

да полея здравеца, щом се събудя.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG