По улицата пъпли валяк – едър на ръст -
мачка листа и кестени – на сол ги прави.
Мачка валякът, тъпче и слага кръст
и на есента, и на кестените корави.
И си влачи корема – тътри своя търбух
говедото, тръгнало всичко да заравнява.
Като фигура е голям, но отвътре е кух
валякът в своята мачкаща слава.
Аз отварям прозореца и чакам да спре,
да се счупи сърцето му, ако го има.
Безсмъртен е валякът и няма да умре,
и ще мачка листа, кестени и градини.
И ще мачка огради, къщици и съдби,
ще бръмчи като луд, ще расте, ще командва.
И ще влачи корема си, и есенните мъгли
върху пътя и върху мене ще паднат.
Аз не смея да скоча и да легна отпред –
не съм точно за герой – за герой не ме бива.
Мачка валякът, пъпли и е страшен късмет,
че мъглата всичко покрива.