В неделя работят само козите
и техните малки млекоцентрали.
Над козите слънцето ще изплези езика си
и гърбовете им ще запали.
От слънцето козето мляко ще кипне
и маранята над селото ще стане бяла.
В неделя старците ракия си сипват
и пийват, и се забравят.
В неделя работят и къпините черни –
за своята сладост работят къпините
и се пъчат, и искат да ги намериш,
и ще се пръснат, ако ги подминеш.
Къпините имат обаятелни свойства –
хем са захарни, хем леко нагарчат.
В неделя работят и джанките и спокойно
се търкулват в тревата като хвърлени зарчета.
В неделя работят и чаплите, и рибите,
и лястовиците, които си стягат багажа.
В неделя и мъртвите ни бащи излизат
от земята – за по една цигара.
В неделя и майките ни си идват по къщите –
колкото да преметат двора.
В неделя на гробищата догарят свещи
като живота – от горе до долу.
В неделя работят и нищите духом,
и бедните, и мравките, и скакалците,
работи и вятърът и разнася слухове
и клюки за козаря и за жените.
В неделя само Господ почива – блазе му…
Представям си го как спи и похърква,
и си представям как се люшва въжето
и как звъни камбаната на нашата църква.