• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

В ИМЕНИЕТО НА ОПАДАЛИТЕ КРУШИ

В имението на опадалите круши пада сняг –

така е винаги – накрая всичко пада –

листата, крушите, дори снегът подгъва крак,

светът утихва и се изравнява.

 

Имението на опадалите круши е пред мен –

комшийски двор е това сладко чудо.

Светът утихва и е уморен,

и иска под снега да се притули.

 

Светът е равен, восъчен и бял…

Изтръпвам целият и хей сега ще падна.

Бие камбана – някой е умрял,

ако съм аз – какво друго да кажа,

 

освен това – снегът е навалял.

Снегът е навалял и край – това е.

А крушите, които съм събрал,

са от имението на опадалите круши в Рая.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG