В имението на опадалите круши пада сняг –
така е винаги – накрая всичко пада –
листата, крушите, дори снегът подгъва крак,
светът утихва и се изравнява.
Имението на опадалите круши е пред мен –
комшийски двор е това сладко чудо.
Светът утихва и е уморен,
и иска под снега да се притули.
Светът е равен, восъчен и бял…
Изтръпвам целият и хей сега ще падна.
Бие камбана – някой е умрял,
ако съм аз – какво друго да кажа,
освен това – снегът е навалял.
Снегът е навалял и край – това е.
А крушите, които съм събрал,
са от имението на опадалите круши в Рая.