Благословен и вечен утринен ветрец,
обичам те с душата си и с кожата –
полюшнат като пухче от врабец
и като пламъче на свещ набожен.
Прохладен, лек и живототворящ,
ти правиш чудеса и ме омайваш.
Гладиш реката и в листо на храст
заспиваш и до сутринта оставаш.
Стъпваш на пръсти в моята коса,
в тревата се занасяш с пеперуди
и ми е радостно, че в твоята страна
потта над устните ми става по-красива.
И ми е радостно, че в климата ти мек
умерено, спокойно и любовно
порастват заедно и стръкче, и човек,
и се опитват всичко да запомнят.
Ветрец, ветрец – ти, утринно момче,
ти, сине мой и мой баща извечен,
денят е дълъг, времето тече
и слънцето започва да напича.