Жена ми цял живот беше учителка, сега е ученичка
и усвоява азбуката на цветята.
Плеви в градината, полива здравеца и пърха като птиче,
и пише първото си изречение върху тревата.
А първото ѝ изречение е слънчево и мокро –
тревата в двора ни обича и вода, и слънце.
Жена ми цял живот беше учителка, сега е боса
и се смалява, и е малко зрънце.
Аз няма как да съм страничен наблюдател на процеса,
при който всичко се завърта отначало.
Аз също бях учител – дадох си сърцето,
дано жена ми да го е посяла
до лешника, който така се зеленее,
че осветява абсолютно всичко.
Жена ми се изправя и расте, и с нея
в тревата моето сърце пониква.