Чакаме циганско лято – да сгреем костите си на слънчице.
Край село, в плиткото блато – жабите охкат и мрънкат.
Край село почва гората във всякакъв вид и размери.
На есента ѝ оредява косата и малко трепери.
И на мен ми трепери сърцето от това циганско лято –
и аз, и жабите, и небето сме стигнали до блатото.
Небето виси отгоре, жабите пъшкат в тинята.
Циганско лято – два ореха и парче слънце за зимата.
Циганско лято – колкото два ореха и три жаби.
Паднали листа наоколо – сега какво да ги правя?