Смръзнаха ми се и бузите, и носът от студ,
нищо, че слънчице вече е блеснало.
Селцето мирише на пържен лук
и аз отивам за вестници.
Селцето мирише на кози и бензин
и на пристигане замалко.
Идват хора и си тръгват оттук като дим –
селцето е красиво и кално.
Всички идват замалко – хора, чапли, коли,
всичко, всичко е малко завинаги.
Ще завали ли сняг? – Да завали
и да затрупа каквото е минало.
Дано има сняг, но студът си е студ,
а вестниците ги карат в седем и половина.
Селцето мирише на манджи и лук
и най-много на Нова година.
Ако кажа „наздраве“, ще е рано, но аз
искам рано да ми се завърти главата.
И с белите гъски, дето викат на глас,
да ида да видя реката.