Ти имаш грижата за всяко мое нещо –
относно съществуването ми на този свят се грижиш ти –
филията, солницата и още ненаписаните стихове преместваш
към мен, а времето лети.
Това, че времето лети, си е съвсем естествено –
лети врабчето, сянката и облакът лети,
и ти преместваш парка, езерото и сърцето си преместваш
към мен, а времето лети.
Ти ходиш някъде, изгубваш се, а някъде е тука,
ти имаш грижата да нямаш път без мен,
да пълниш чашата ми с дъжд направо от улука
и да преместваш чашата към мен.
Ти имаш грижата да ме напиваш с дъжд, защото
дъждът е винаги далечен и красив,
ти имаш грижата да лягаш с мен в леглото,
аз имам грижата да мисля, че съм жив.
И всеки ден, и все така – безспорно,
неотменимо – винаги така
ти имаш грижата да се завръщаш в двора,
трева да скубеш, да садиш цветя.
Ти имаш грижата да ме переш, да готвиш,
да ме убиеш и да ме спасиш.
И да не знаеш, че съм станал охлюв,
който сега по този стих пълзи.