Ти ме чакаш и чакаш, и чакаш –
старомодна работа е това.
И подскачаш, и ходиш, и приказваш, и крякаш,
както го прави любовта.
Ти ме чакаш – не мислиш, че ме чакаш, но чакаш.
Нямаш друга работа ти,
освен да ти пари под лъжичката и да ме чакаш,
защото това си ти.
Нямаш друга работа, освен да си сврака –
най-красивата на света –
с бели и черни пера, със сини и с всякакви,
каквито мога да понеса.
Сврако моя едничка, мое пиле красиво,
остави ме да ти гледам носа,
да ти гледам ръцете и устата, и шията,
и вода, ако трябва, да ти донеса.
Остави ме при себе си и ме чакай и чакай –
чакай ме като перце на бор,
като бучица сиренце, като капчица мляко,
като син, ама наистина син простор.
И ме чакай, когато няма смисъл да чакаш –
този час все пак идва, нали?
И защото си моята, само моята сврака,
крякай и няма да те боли.