Този сутрешен хладен ветрец
никога няма да го объркам –
слиза от манастира и от самото небе
и като гълъб край мене пърха.
Колко е тънък този ветрец –
толкова тънък, че съм настръхнал.
Има си всичко – и душа, и криле,
и утре рано пак ще се върне.
Вярно – ветрецът е малко студен,
но само толкова, колкото трябва.
Слиза от небето и минава през мен,
и слънцето изгрява.