Стягам зимата и вадя високи обуща –
най-лошо е в снега да ти изстинат краката.
Имам и зелени, гумени, чисто нови ботуши,
и галоши със закопчалки, захвърлени някъде.
Имам и вълнени чорапи – пет чифта поне –
пет чифта дебели вълнени чорапи си имам.
Чорапите са нашарени с цветове,
които радват окото през зимата.
Имам и ушанка, шапки и шал,
ръкавици, пуловери и жилетки.
Но най-важно от всичко сега е, че има кал,
която трябва да изгазя полека.
След големия дъжд има кал, ама кал
и до първия сняг трябва кал да се гази.
Най-лошото през зимата е да си се разболял,
затова Бог да ни пази!
Най-лошото е, че черният наш котарак
е остарял толкова, че вече е прозрачен и светъл.
А от всичко най-лошо е, че ме боли единият крак,
а с другия вече съм стъпил в небето.
Това, последното, е изсилване и сладникав ефект –
сега най-важното е да стягаме зимата –
един до един, един до един и човек до човек –
обличайте се и гледайте да не настинем.