• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА НАШЕТО АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ

Цял ден ми се плаче и всичко ми омилява.

Имам буца в гърдите и мъгла, и скръб.

Става дума за Априлското въстание и за тази наша държава,

която всеки път се ражда от смърт.

 

Бягам от големите приказки – опасни са много.

Искам здравец, искам дъжд, искам кал и барут.

Искам да помириша сняг, обгорен от олово,

и искам от пожарите да не вее студ.

 

Става дума за Априлското въстание, господа и госпожи наследници,

господа генерали и поети и други официални лица.

Става дума за простите и за учените, за богатите и за бедните,

става дума за всичките наши сърца.

 

Бягам от големите приказки, а ето че такива ги пиша –

смалявам се, смалявам се и все ме избива на вик.

Искам да се наведа над тревата и да я помириша

и искам да я близна с език.

 

Вкусът на тревата е зелен и дъждовен, и мокър –

няма начин тревата сега да мирише на кръв...

Става дума за Априлското въстание и за ножа, ударил о кокал,

става дума за зеленото знаме и за златния лъв.

 

Става дума за това, че лъвът на зеленото знаме е малък,

а големи и страшни са ноктите на малкия лъв.

Става дума за душите ни и за нашата българска слава,

става дума за безсмъртната българска смърт.

 

Боже господи, все се пазя от големите думи, а ето –

заприличах на тържествена проверка заря.

Цял ден ходя с мъгла и със скръб на сърцето

и ми е мъчно, и плача, и не мога да спра.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG