Кажи кого носиш – кого носиш в главата си, за кого мислиш,
кажи кой ти е пред очите, пред очите затворени…
Не е истина, казвам ви, не е истина, не е истина –
най-много се обича най-мразеният.
Най-мразеният, най-мразената, единственият, едната –
кажи кого носиш в главата си, глупако!
В любовта липсва конкретика, освен може би луната,
която е осветената страна на мрака.
Ще се пръсна от мъка, от превземки и жестове,
ще се пръсна от мъка, от лъжи и заблуди…
Отпуснете се, отпуснете се, дишайте леко,
кажете кого обичате и кой искате да ви буди.
Признайте си, признайте си и го кажете открито –
кажете името на любовта и си отворете очите.
Любовта е имен ден за имената в небето
и имен ден на сърцето, до което спите.
Имен ден на сърцето – неговото и нейното…
Прегръщате ли сърцето си, прегръщате ли го навсякъде?
Признайте си, че изгарянето от любов е ненадейно,
и си признайте, че замръзването от любов нас чака.
Признайте си кого обичате, но само на вас – самите,
и повтаряйте, че сте хубави, ама наистина хубави.
И не казвайте, че някога не са цъфтели липите
и не сте падали под тях – пияни и влюбени.