• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

СТАРАТА ПЕЧКА

Отворете устата на печката, мои смалени ръце,

хвърляйте в печката каквото сте нацепили някога.

Коминът пуши нагоре, небето надолу тече

и огънят скача по стената, сякаш скачат алени макове.

 

Дървата в печката приличат на стихове- сухи и зли,

ръцете ми са смалени и изтрити от толкова грешки,

пушекът влиза в очите ми, дъждът във врата ми вали

и каква е тая ненаситна и лакома печка?

 

Още колко ще лапа и ще лапа, и няма да спре

да ми дърпа навътре обгорелите пръсти?

Гладен съм, майко печице, искам да ми свариш яйце

и със сол и пепел да го поръсиш.

 

Когато си измръзнал и гладен, дрънкаш какво ли не,

даже записваш на лист глупостите неповторими.

Стара печко, безсмъртна, прабаба на това селце,

как ще я караме двамата с тебе през зимата?

 

Ти си безсмъртница – тебе огънят те е обезсмъртил,

стопявал те е и те е съживявал хиляди пъти.

Ами аз, майчице… Аз сега презглава съм се завил

и с юрган, и с одеяло и усещам дъха ти.

 

И ръцете ми са смалени, и целият съм смален –

заприличал съм на кибритена клечка, която трепери.

Коминът пуши наобратно и дъждът пада над мен,

и облаците в главата ми приличат на сфери.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG