Поизмиха се след дъжда краката на София
в локвите. И локвите мигат.
Като тракийски могили са боклуджийските кофи
и миришат на гнило.
Ако копнеш в боклука, какво ще намериш –
тракийски съкровища златни?
Ще намериш живота си и всички години,
обърнати наобратно.
Поизмиха се след дъжда и очите на София
и сега по прозорците има линии,
и се вижда през тях как се пръскат посоките,
как се събират и сливат.
И се вижда през прозорците, че градът е пораснал,
че е станал дебел и подпухнал.
След дъжда са изтръпнали и са хубави храстите,
и врабчетата в тях са хубави.
След дъжда и ръцете на София са измити
и надвесени над главата ми бяла.
Черни връх е там – горе, и го крият мъглите,
и го завиват с одеяло.
И аз също си лягам – стига толкова гледане…
На деветия етаж се спи високо.
Свивам се, свивам се и накрая от мене
ще остане малко дъжд – само толкова.