
Колко съм хубав, колко съм хубав на тази снимка –
колко съм млад, романтичен и нежен –
толкова млад, че една чаша вино,
и умирах от любов по тебе.
Аз вино не пия – става ми лошо –
от любов и от вино ми прилошава.
Колко съм хубав и далечен, и рошав
и те обичам – друго не правя.
От сто години, от двеста и триста,
четиристотин, петстотин и от хиляда
само тебе обичам – виж ми снимката, виж ме
как все по-млад и по-хубав ставам.
Виж ми снимката – моята рошава нежност,
виж ми челото, устните и душата –
колко съм хубав… И как хубаво гледам към тебе,
и как побелявам от светлината.