
Колко сладко и тихо, и без сънотворни
той лежи по корем и спи на двора –
спи разхвърляно, меко и по малко сияе –
на парченца, на ленти и на капки калаени.
Спи безпомощно, крехко, спи изящно и фино –
като сняг, който чакам от хиляда години,
като сняг, в който думите нямат своя пъртина…
Спи снегът вън на двора – като в Райска градина.