Разделихме се с тебе, нали така,
и с тебе, и с тебе също –
разделихме се като пръстите на ръка,
като камъчета, по земята пръснати.
Разделихме си думите и съвестта,
мечтите, пътя, годините.
Не пуша, а в пепелника е пепелта
и на слънцето, и на снега от зимите.
Разделихме се с тебе и с тебе, и с теб –
разделихме се и сме на други планети.
Аз съм в рейса за село и имам билет,
и мястото ми от никой не е заето.
Разделихме се с тебе, приятелю мой,
и с тебе, приятелю, и с тебе също.
Аз съм в рейса за село и след оня завой
ще видя манастира, от слънцето лъснат.
Разделихме се с тебе, пиле с болна душа –
моя тиха поезия, моя вечна любима.
Аз съм в рейса за село, а се връщам пеша
и табелата на селото ми кима.
Какво пише на табелата, е отделен въпрос –
след разделите имената нямат значение.
И се събрахме накрая с черния кос,
и няма разделяне, няма разделяне.