
В жегата тишината пареше.
Сега – след дъжда, е смълчана.
Смълчана тишина, шарена
като гората в Балкана.
Тихо е и -хооп – листото
прошушне нещо и литне.
И скакалците наоколо
за шареното листо питат.
Падне перце, върти се –
бяло или черно – все тая.
Скараха се и се сдобриха
паяжината и паякът.
Скараха се и се сдобриха
две камъчета, спрели на пътя.
Смълчана тишина – по-тиха
от мравка, в капка окъпана.
Смълчана тишина, шарена,
обичам да ми говориш
и есента в Балкана
да маха с ръка отгоре.