Огрей ме, слънчице, влез ми под кожата –
огрей ми думите, устните, пръстите,
блесни в очите ми и ако може,
не ходи никъде, стой с мен до късно.
Седни до мене, надникни в пазвата,
виж ми сърцето, стопли кръвта ми…
Слънчице, слънчице, нощта полазва
като гъсеница- тъмна и сънена.
Нощта полазва, слънчице глупаво,
слънчице мое – от сутрин до вечер,
ти ще си цяло, а аз ще съм счупен
на много пръснати малки парчета.
Слънчице, слънчице – майко и татко,
лельо и вуйчо, бабо и дядо,
изгрейте всичките и сладко-сладко
седнете в двора да си говорим.
Слънчице, слънчице – внуци и внучета,
жени, любови, врабчета и врани,
блеснете отвсякъде – от всички пролуки
огрейте небето в Балкана.
Огрявай ме, слънчице, и с дъжд ме огрявай,
и с облака, който като пуяк се дуе,
и не казвай на никого, даже на мама,
че треперя от студ. Нека мама не чуе.