Не мърда от върха на крушата скорецът шарен.
Вали дъждецът, хвърля мокри зарове.
Скорецът трепва, целият окъпан,
и чака капките да му покажат пътя.
Вали дъждецът, хвърля мокри зарове,
скорецът свети, пее и се бави.
Пътят е ясен и вали дъждецът –
надолу капките, към Господа – скорецът.