В село – край реката, имаше фурна,
от нея хората си купуваха хляб.
Хлябът бе топъл, объл и мургав –
хлябът на селския свят.
Бял като сирене, като мляко и захар –
черният хляб беше бял.
Хората сядаха, чупеха и ядяха,
и хлябът си оставаше цял.
И трохите, трохите – даже трохите
си оставаха цели трохи.
Бял като облак и черен от скитане,
сега нашият хляб лети.
И се лутат из въздуха нагоре-надолу
всякакви на вид същества –
с пера, без пера, облечени, голи
и с гладни за хляб уста.
В село – край реката, имаше фурна.
Сега край реката е бурен и кал.
Черният хляб беше бял и хубав –
още не съм го изял.