• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

САМО ДА НЕ МЕ БОЛИ

Младите поети все описват смъртта –

предизвикват я, викат я, играят си с нея.

Аз правех същото – луда глава…

Сега ме е страх, вече не смея.

 

Страх ме е много да не ме боли –

самата смърт и нейната неподвижност

са поносими, но само да не ме боли

и да е тъмно, и нищо да не се вижда.

 

Никакви нови измерения и светове,

никакви прераждания в животинки и буболечки –

само да не ме боли и всичко да спре,

и където съм, да е много далече.

 

И където съм, да си е тук,

само да не ме боли – вече никаква болка.

Картофи и домати, и боб, и лук,

ябълка, лешник, върба и тополка,

 

куче и коза, петел и врабче,

майка и татко, любов и родина –

живот е това… А олукът тече

и кокичета се прескачат в градината.

 

Само да не ме боли душата, сърцето – и то

да се кротне и да не галопира.

Не ме е страх вече и няма защо –

болката също накрая умира.

 

И любовта умира накрая – дано е така,

иначе младите поети ще си имат проблеми…

Някога имах голяма коса,

сега не чак толкова, но не ми дреме.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG