Не съм пушил вече от толкова време,
че се чувствам безсмъртен съвсем.
А иначе пуша от малко момче –
от четвърти или пети клас пуша цигари
и димът им се виеше като синьо змийче
край главата ми.
Как обичах тази сладка отрова
и как лесно ми ставаше лошо
от толкова пушене.
После пушех от любов
и от липса на силна такава,
пушех, за да бъда голям,
поетичен и слаб
и димът да ме носи на облаците.
Колко стихове само съм изпушил,
колко книги и колко слънца и луни!
Боже господи, как успях да изпуша живота си
като купа сено –
като купа сено с най-различни треви
и омайни растения?
И сега ми се пуши.
Бих изпушил накрая три цигари:
една – за да ми се завърти главата,
друга – за да ми се разбие сърцето за теб,
и третата – за да напълня пепелника си
със сребърен прашец.