Ела тука… Седни… Изплети ми пуловер –
от паяжина, от кукувича прежда, от струйки олово,
от скреж и от дъжд, от ръжда и от слънце.
Ела тука… Седни… Дай ми да те прегърна.
Дай да целуна пръстите ти, шията и очите
и не спирай да плетеш – заплитай ми дните,
заплитай ми думите, нощите и съдбата.
Ела тука… Седни – да ми се успокои душата.
И не спирай да плетеш – плети и разбридай,
студено ми е, горещо ми е, умирам и не умирам,
обичам те, лъжа те и без тебе не мога.
Ела тука… Седни, изплети ми пуловер.
Ела тука, седни – есента се показва,
едно жълто листо по прозореца лази,
още малко, още малко и нишката ще се скъса…
А са ти хубави пръстите, хубави пръстите.