Водопадът не пада като водопад, а полека се стели –
не е валяло от седмица и водопадът вече е тънка мъгла.
И ето я пролетната умора на облаците дебели,
които отслабнаха от валене през пролетта.
И ето ги сенките на дърветата – на дъното на реката –
през пролетта има всякакви изображения и красоти.
И ето ги на чаплата, дълги до небето, краката,
за което никоя манекенка няма да ѝ прости.
И ето я котката – жълта и черна, и бяла, и шарена –
котката претичва през пътя и иска да полети.
И ето я свраката, която се прави на ударена
и от клоните на джанката като луда крещи.
И ето я върбата, която се къпе и си мие косата
ту в реката, ту в залеза, който по баира пълзи.
И ето я пролетта и умората, и омаята на душата…
Става хладно… И трябва към село да се върви.
18 май 2026, 18:30 часа
село Гложене, Тетевенско
река Вит, Молевски вир