В долината пролетта е разхвърляла своите дрехи –
съвсем гола е.
А на връх планината снегът се спотайва и свети
и гледа надолу.
В долината душите на всички растения стават цветни
и леко замаяни.
А на връх планината снегът през глава се преметна
и се търкулва отчаяно.
В долината има къщици и от време на време – човеци
забравени.
А на връх планината са слънцето и месецът
и ветровете в безкрая.
В долината петелът е мъж, а звездите в небето – жени –
това е.
А на връх планината е Господ и надолу върви
и си стяга сандалите.
И се чува как в долината тича козле
и как спира задъхано.
Пролетта е разхвърляла своите дрехи и цветове
и е постлала на Господа пътя.