на Кръстьо Раленков
Не ми се смята колко много пъти
слушам камбаната как бие до душата ми.
Комшии сме със църквата и всяка сутрин
като часовник тя върти живота ми.
Вместо да стресне мене и петела,
камбаната ни прояснява вътрешно.
И за една минута или малко повече
с ръцете си могъл бих да подхвръкна.
Петелът е червен, малинов, ягодов –
петелът сутрин е неописуем.
Комшии сме и с църквата, но и с кокошките,
с гугутките, врабците и липата.
Мирише на липа и на пробуждане,
камбаната раздвижва ароматите.
И е естествено да кажа, че липата
е палнала поне хиляда свещи.
Не ми се смята колко много пъти
камбаната е била до душата ми –
безбройно много или много повече –
няма значение, защото ми е хубаво.
Кой има толкова голям будилник като мене
и кой с червения петел се надпреварва –
да стъпи на оградата и да извика –
здравей, камбано, толкова си хубава?