Съсипах живота на много жени, и то яко –
държах им сърцата и ги разбих –
боров въздух, отрова и птиче мляко
в класически, в бял и във всякакъв стих.
Съсипах живота на баба, на майка и леля
и на още светли и тъмни жени.
Пушех, пиех, съединявах се и се разделях,
пишех глупости и понякога - красоти.
Съсипах живота на жена си, на Мария и Мила
и живота на целия ни женски род.
Глупости, още глупости, безсилие и сила,
и абсолютно неописуем красив живот.
Съсипах живота на книгите си и на душата
и добре че си ти, добре че си ти…
Ако тръгна сега, може и да стигна мъглата,
която все по-бързо по баира пълзи.