• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ПРИВЕЧЕР

Не мога да се наситя и не мога да се наситя

на природата като цяло и конкретно – на коса.

Дини и пъпеши продавам – чувам някой да вика

и гласът му над селото се носи.

 

Косът знае български и веднага подскача –

 природата е едно, а гладът – съвсем друго.

И си представям как черният кос и продавачът

се пазарят за цената, разбират се и се сбогуват.

 

Косът знае и турски, и цигански – полиглот е, умник е,

и природата също поназнайва различни езици.

Само аз цял живот блъскам с един език и никога

не можах в граматиката да вникна.

 

Но си гълтам граматиката всеки път, като чуя

как врабците и гълъбите, кокошките и звездите

си приказват с липите, с картофите и марулите

и на мен ми се пълнят със сълзи очите.

 

И заплаквам като старец, който гледа гората,

и препълнен с красоти, със скали и балкани,

премалявам от любов и си гладя брадата,

и потръпвам, защото е станало хладно..

 

И тогава идват косът и търговецът с дините –

и дините, и пейзажите са вече продадени.

И без да говоря, аз ги каня в къщата

и се моля цяла вечер при мен да останат.

 

И си мисля, че може би тази вечер – накрая,

ще науча, че езиците са божествена литургия.

И се моля черният кос и търговецът да останат

и като заспя, да ме завият.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG