Не мога да се наситя и не мога да се наситя
на природата като цяло и конкретно – на коса.
Дини и пъпеши продавам – чувам някой да вика
и гласът му над селото се носи.
Косът знае български и веднага подскача –
природата е едно, а гладът – съвсем друго.
И си представям как черният кос и продавачът
се пазарят за цената, разбират се и се сбогуват.
Косът знае и турски, и цигански – полиглот е, умник е,
и природата също поназнайва различни езици.
Само аз цял живот блъскам с един език и никога
не можах в граматиката да вникна.
Но си гълтам граматиката всеки път, като чуя
как врабците и гълъбите, кокошките и звездите
си приказват с липите, с картофите и марулите
и на мен ми се пълнят със сълзи очите.
И заплаквам като старец, който гледа гората,
и препълнен с красоти, със скали и балкани,
премалявам от любов и си гладя брадата,
и потръпвам, защото е станало хладно..
И тогава идват косът и търговецът с дините –
и дините, и пейзажите са вече продадени.
И без да говоря, аз ги каня в къщата
и се моля цяла вечер при мен да останат.
И си мисля, че може би тази вечер – накрая,
ще науча, че езиците са божествена литургия.
И се моля черният кос и търговецът да останат
и като заспя, да ме завият.