Малката приказка имала стая -
сянка на цвете, което ухае.
И си живяла - уханна и къдрава -
панделка бяла, за облака вързана.
Но заваляло и в стаята-цвете
чели и плакали с дни дъждовете.
Водните книги и ароматите
своите цветни истории пратили.
И дъждовете така се прехласнали,
че се стопили от приказно щастие.
Приказка малка, а толкова хубава,
че с бяла лодка накрая отплувала.
Снощи е стигнала очилата ми бабини
с приказки-бебета, мокри и галени.